ПРЕДГОВОР
През последните 50 години науката направи голям напредък в областта на храненето. Чрез подробни опити и анализи тя успя да изучи състава на различните храни и доказа голямото им значение за здравето. Откри, че всички храни от животински и от растителен произход съдържат все едни и същи елементи, само че в различна пропорция – а именно: белтъци, мазнини и въглехидрати. Установи, че белтъците са градивният материал в тялото, т.е. че от тях се образуват костите, мускулите, нервите, жлезите и т.н., а мазнините и въглехидратите са горивният материал и че на тях се дължи постоянната и еднаква температура на тялото. По-късно тя установи, че последното се нуждае не само от градивни и горивни елементи, но и от минерални соли. А преди четвърт век за пръв път учените откриха в храните и други елементи, непознати до тогава, но от съдбоносно значение за здравето – така наречените витамини.
Тези открития докараха цял преврат в науката за храненето и отбелязаха няколко завоя в тази област. Пръв германският учен Фойт излезе със своето учение за белтъците и каза, че човекът, за да бъде здрав, трябва да изяжда през деня храна, която съдържа най-малко 120 грама белтъци. Понеже най-много белтъци се намират в храните от животински произход, то вниманието на учените се насочи към тях и те, особено месото, бяха приети като идеална храна. В резултат на това консумацията на месо скочи неизмеримо много във всички страни, а на другите храни, особено зеленчуците и овощията, се гледаше едва ли не като на безполезност в ежедневната храна.
Но не бяха изминали и двадесет години от това „откритие“ на германския учен, когато други учени го оспориха и посочиха като погрешно. След деветмесечни опити професор Читенден доказа, че човекът не се нуждае от много белтъци, че 50–60 грама дневно му е предостатъчно, за да бъде здрав и работоспособен. Малко преди това излезе със своето обемисто съчинение „Пикочната киселина, като причина на много болести“ английският лекар д-р Хейг и осъди учението на Фойт, а заедно с него и месото като храна. В това време и датският учен Хиндхеде, въз основа на продължителни наблюдения върху себе си и свои другари, потвърди заключенията на Читендена и Хейга и каза, че човекът действително не се нуждае от много белтъци.
Тези и много други наблюдения на ред учени не само развенчаха учението на Фойт за белтъците, но дадоха силно оръжие в ръцете на вегетарианците, които и без това твърдяха, че човекът, за да бъде здрав и дълголетен, трябва да се откаже напълно от месната храна. Под влияние на изброените открития много лекари, макар сами да не са вегетарианци, започнаха да съветват своите пациенти над 50 години да се отказват от месната храна, за да отдалечат артериосклерозата, сиреч старостта. Зеленчуците и овощията, считани до тогава като маловажна част от храната на човека, добиха голяма стойност и започнаха да заемат по-предно място. Появиха се обширни готварски книги за вегетариански гозби, отвориха се вегетариански гостилници в много градове, засили се и пропагандата срещу месото.
Но човекът не престава да търси истината. От много страни започнаха да се чуват гласове, че човечеството се е отдалечило от природата и получава за това наказанието си – масово израждане и преждевременна смърт. Между многото причини за това се посочи и погрешният начин на неговото хранене. Науката, в своята неуморна работа, установи, че огънят унищожава много ценни елементи в храната, а именно витамините, ензимите и минералните соли. Това откритие засили позициите на привържениците на природното хранене и те започнаха да говорят вече за суровоядство. В някои болници започнаха да прилагат този начин на хранене и получиха удивителни резултати. Установи се, че зеленчуците и овощията, както и техните сокове, са не само храна, но и отлична защита срещу много болести, а най-вече срещу интоксикацията (самоотравянето), която се дължи на отровите, произвеждани вътре в тялото.
Тези открития именно дадоха основание на мнозина да се обявят против готварското изкуство, както то е било прилагано досега, и да станат защитници на суровоядието. „Щом огънят разрушава витамините и влияе на алкаличните соли в храните, тогава какъв смисъл има да ги варим и печем? Ще ги взимаме така, както ни ги дава майката природа. Този е естественият, природосъобразният начин на хранене. Никое животно не готви храната си, но и никое животно не боледува толкова, колкото културният човек. Единствено той е отстъпил от естествените закони, но за това пък най-много плаща със здравето и живота си.“
Намираме се, следователно, пред нов завой в областта на храненето. Ще трябва да се приближаваме към естественото хранене така, както се храни всичко живо, без да прекарва храната си през огън. Няма защо да се лъжем, обаче, че новите схващания за храната ще си пробият лесно път, защото човек е роб на навици и на вкусове и не току-тъй ще се откаже от тях, дори и да знае, че вредят на здравето му. Кой днес не е чул, че алкохолът и тютюнът рушат живота, и все пак милиони хора по света пият и пушат и така съкращават наполовина живота си! Същото нещо е и с храната. Милиони вече са разбрали, че месото не е храна за богоподобния човек, но все пак продължават да затварят очите си пред фактите. Милиони ще узнаят, че огънят разрушава най-ценните вещества в храната, но ще продължават да я готвят, варят и пекат, както това са вършили техните предци.
И все пак трябва да вървим напред! Не бива да си затваряме очите пред светлината и да сме слепи роби на навика. Ще се връщаме постепенно към природосъобразния живот, ако искаме да се радваме на здраве и дълъг живот. Суровоядието трябва да измества полека-лека сегашното готварско изкуство.
Д-р Г. Ефремов
