Силата на думите
Думите са сила – много мощна сила, за която носим лична отговорност.
За думите разбрах неслучайно – преди осем години, когато прочетох „Стопанката на Господ“ от Розмари Де Мео. До този момент думите бяха просто част от речта ми – начинът, по който се изразявах и общувах с другите. Постепенно те започнаха да придобиват смисъл в моя живот. Вече имаха почетно място на масата, когато се храним. Станаха важни, докато приготвях храната за семейството си или отправях благодарност към Бог и благославях децата и близките си.
Един ден животът ме срещна с Елена – жена, която пазеше познанието за правенето на хляб. Тогава осъзнах колко е важно да пристъпваш към месенето с любов, с чисти мисли и добри думи, с ведро настроение и благо слово. Приготвянето на хляб се превърна в истински ритуал, основан на почит, благодарност и смисъл.
Прочетох „Стопанката на Господ“ и за втори път. Към разбирането за силата на думите се отключи нов свят за мен – този на наричането. Бях пленена от магията на думите, от съзнателното съществуване, от истинската стойност на живота.
Започнахме да четем книгата вечер у дома – със семейството ми. Макар дъщеря ми да беше в тийнейджърска възраст, интересът ѝ беше голям. Всички бяхме пленени от светлината, топлината и вълшебството, които се откриваха пред нас.
Случиха се много неща в живота ни – залюбихме българските думи, българския език. Стана ни важно да го използваме, да го търсим, да го споделяме, да го живеем.
Приготвям хляб и храна за семейството си със светли мисли и благи думи. Наричането стана важно и съкровено за мен. Благославям дори непознати хора, които срещам по пътя си, с цялата си обич.
Стана ни важно да благославяме храната, да споделяме радости. Преустановихме употребата на думата „проблем“ и я заменихме с „предизвикателство“.
Започнах да наблюдавам какво се случва, когато благословя някого – и „чудото“ се случваше заради самата любов и чистотата на намерението.
Магията на българския език тепърва се разкрива пред нас. Българските думи – „благо дарявам“ (благодаря), „благо слово“ (благословен), „при рода“ (природа), „здраво слово“ (здравословен), както и поздравите „Здрав ей!“ („Здравей“), „Дал Бог добро!“, „Добра среща!“, „Сполай ти!“ – са чудотворни.
Децата, животните и растенията усещат силата на думите. Нашите мисли са съзидателни – животът ни е отражение на това, което мислим, което говорим и в което вярваме.
НИЕ СМЕ ЕДНО ЦЯЛО С ВСИЧКИ И ВСИЧКО.
✍️ Диана Николова
