Здравият род – корените на нашето благополучие
Род: система от хора и природни сили, свързани по кръв и по обет.
Род: сила, източник на здраве, на късмет, на знание, на влияние и мъдрост.
Род: нашите предци – в тяхната обединеност, с тяхната обредност, в правилния ред, с техните възможности и с техните неволи.
Род: нашите потомци – в тяхната съдба, изкована от нас, в техните желания и мечти, и в тяхното време – ново, различно, пълно с бъдещи хубавини.
Ако родът е здрав, здрави сме и ние.
След като вече имаме идея що е род, как да определим неговото здраве? Какво означава да имаме здрав род?
Здравето на рода е, преди всичко, наличие на нови деца – да се раждат следващите, да ни подновяват имената и да ги приютим под крилете си – опитни, мъдри, преживели какво ли не, набрали от историята си знание, което да споделим.
Всеки род се стреми да продължи себе си, да намира още сили да живее и да се осъществява. Но не е само това – потомците е нужно да градят настоящето с добро.
Всеки род, дори с много деца и млади хора, ако не създава, ако не прославя труда и Бога си, няма бъдеще и се затрива. Затова родът е и сила да се гради добро.
А кое е доброто? За всеки род това е онази идея, онази дейност и работа, която му е помогнала да оцелее и да пребъде:
-
Добро е да се учиш, да даваш знание и да оставиш знание за следващите;
-
Да строиш училища, пътища, мостове, църкви, читалища;
-
Да засяваш земята и да береш с благодарност;
-
Да пееш песните на народа си, да пазиш жив езика му и да говориш на него – без излишни, непривични и чужди думи.
Всеки от нас усеща кое е добро и кое – не, когато става дума за рода.
Досещаме се, че родът е здрав, ако сме отговорни към него, ако не забравяме своите си хора и подхождаме с разбиране и мъдрост в отношенията си.
Хората, които поддържат своите роднини в здраве и в болест, чуват се често с тях, споделят радостите и тегобите си – имат по-здрави отношения и със себе си, и с децата си.
Често питам разстроени родители с непокорни деца:
„А ти почиташ ли майка си и баща си? Или си им обиден и сърдит?
Обади ли им се днес, за да им благодариш, че са твои родители?“
Здравият род е такъв, когато младите са уважителни и благодарни за всичко, което са получили – дори ако това е само зрънце живот. То е достатъчно – щом са тук, дишат, творят и живеят.
Но и старците имат своите заръки. Те трябва да носят мъдростта на годините, да не се оплакват, да не осъждат младите, а да ги насърчават, да вярват в тях и да се увличат по тяхната жизненост. Да бъдат подкрепа, а не тежест.
Здравият род разбира земята си като част от себе си. За българина земята е кърмилница. Той ѝ се покланя доземи и това го възвисява към небето и към Бога.
Земята го храни, топли и му дава сили. Затова родът е дал подредба – най-големият син пази земята и братята си, не я разпилява, а я облагородява с потта и с любовта си.
Добродетел е и грижата за слабите – бедните, болните, неосъзнатите. Родът не ги изоставя – защото това е и изпит за силните.
Прошката, разбирането, възможността да отидеш отвъд обидата – това е духовно здраве. Да видиш не злината, а болката зад нея.
Здравият род гледа в три посоки:
към себе си, към света и към Бога;
и в още три:
към миналото, бъдещето и настоящето.
Той не пренебрегва нито една.
Знае предците си, почита ги. Вижда потомците си и чува имената си чрез тях. Уверен е в честта си, живее достойно, не лъже, не завижда, не пустосва.
Здравият род уважава и други родове, тяхната мисия, мястото им под слънцето.
Да обобщим:
Здравият род има знание за миналото, гради бъдещето си, уважава езика и земята си, пази вярата си и живее достойно и в разбирателство.
Думите са като корени – те изграждат живота ни. Нека са красиви, както са красиви стъпките в нашите хорà и ръченици.
Хорото е за стъпалата, докосващи земята, а ръченицата – за ръцете, вдигнати към небето.
Играем ги със сърца, в които българското е обично и свято, а Бог е наравно с рода и природата.
✍️ Аида Марковска
родов терапевт, председател на Българска асоциация по родова терапия
основател на Школа по родова терапия „Задругата на родонавтите“
📅 3 март 2025 г.
