Домашното образование: митове, истини и пътят – Петър Порумбачанов

Домашното образование: митове, истини и пътят…

Автор: Петър Порумбачанов

---

1️⃣ Какви са най-честите митове и заблуди, които родителите имат относно домашното обучение в България?

Митовете и заблудите са свързани винаги с нещо, което не познавате. Ако някой ви каже, че в гората живее торбалан, ще развихрите въображението си и ще си го представите по най-различни начини, нали? Вие не сте го виждали, не го познавате, но хората казват, че е там, разхожда се из гората и търси малки, непослушни, изгубили се деца, за да ги излапа за вечеря. Така се случва и с домашното образование. Критиците на домашното образование не са го практикували, не познават семейства, които го практикуват, не познават и деца, завършили образованието си у дома, но имат мнение… за всичко. Митовете и заблудите, освен с незнание, са свързани и със страхове. Хората се страхуват, че нещо, което не е в унисон с традиционната представа за образование, не е образование. Истината е, че семейното образование стои в основата на българското образование, откогато има българи, за сметка на масово утвърденото, държавно дотирано и централизирано образование, което е сравнително ново в исторически контекст.

Добре. Основният мит, относно домашното образование, е че децата не могат да се социализират адекватно. Позволете ми да разясня този въпрос малко по-обстойно:

Вижте, когато някой ми зададе въпрос от сорта: „Ами социализацията?“, винаги питам: „Какво имате предвид — социализацията или социализма?“ В интерес на истината, социализацията е една от главните причини да обучавам децата си вкъщи.

На следващо място е въпросът: кой е отговорен за социализацията на децата?

Да видим с кого искам да се социализират децата ми? С деца, само и единствено на тяхната възраст, както е в държавните обучителни институции? Не мисля. Децата неизменно се социализират с окръжаващата ги среда. Какво става, когато обградим малките хора с други като тях? Най-важното, което става, е че ги отдалечаваме от нас — родителите, и то във възрастта, когато най-много се нуждаят от нас.

Идеята на релативистите, че децата са чисти създания, от които трябва да се учим, очевидно търпи критика, да не кажа пълна катастрофа. Явно е, че децата се нуждаят от възрастните, за да научават, защото оставени сами на себе си, тяхната „чистота“ би ги довела до самоунищожение. Децата се чувстват най-щастливи с родителите си и имат нужда от тях, когато растат. Ако не беше така, децата нямаше да се зачеват и раждат от родители, а щяха да се произвеждат чрез пъпкуване в Министерството на земеделието.

Децата се социализират на първо място с родителите си — от тях има какво да научат. Ако смятате, че децата ви няма какво да научат от вас, то е защото са ви казали, че сте неспособни родители, а вие сте възприели тази лъжа като аподиктичен факт. Децата не могат да се социализират с други деца на тяхната възраст — по този начин децата се десоциализират, защото просто другите деца не мислят като родители. Социализацията в учебните учреждения, свързана с подчиняване на правилата на групата и живот за тези правила, не е социализация, а социализъм.

Понеже не съм съгласен с това, което децата получават като мисловен модел и поведенчески навици в градините и училищата, съм си спестил усилията да подлагам децата си на двоен стандарт. Не желая да полагам ненужни физически, морални и психически усилия, за да деиндонктринирам децата си от глупостите, чути сред връстниците им, и после да ги уча на онова, което като родител смятам за морално, стойностно и ценно. Затова и не го правя — спестявам им вредната среда и ги обучавам вкъщи, социализирайки ги с хора, които смятам, че са полезни за тях.

---

2️⃣ Как да помогнем на децата да открият своите таланти и индивидуален темп на учене, когато сме в домашна среда?

Като не им пречим. Често пъти представите на родителите са доста изкривени за това какво и в каква възраст трябва да бъде усвоено като знания от тяхното дете. Кой точно трябва да ви каже това? Държавата, училището, вашето дете…? Вижте, има естествени процеси, свързани с растежа и развитието на всяко дете, а когато родителите са близо до децата си, общуват ежедневно и задълбочено с тях, е логично да ги познават най-добре от всеки друг човек. Само по себе си това е напълно достатъчно, за да реагираме своевременно на демонстрирани качества (дарби и таланти) у децата и съответно да ги стимулираме, без да ги пресираме, за да не убием естественото любопитство на децата към определени занимания.

Темповете на усвояване на учебния материал са различни за всяко дете. Домашното образование дава възможност на родителите да преценяват кога и колко трябва да се учи по съответна дисциплина. Сроковете за приемане на нови знания не са безкрайни, но в същото време са доста гъвкави. Когато детето има афинитет към определен учебен предмет — например математика — то естествено напредва с материала, изпреварвайки връстниците си в държавните училища. Защо трябва да учим математиката за пети клас цяла учебна година, когато детето решава задачи за десети клас?

Имаме и обратната ситуация. Ако математиката и точните науки са силните страни на детето, то вероятно хуманитарните дисциплини ще са по-слабо застъпени. Но нали в крайна сметка целта е детето да се профилира, колкото може по-рано, за да се развият успешно в последствие качества и умения в определена посока. Целта да знаем всичко обикновено ни води до резултат да не знаем нищо.

---

3️⃣ Кои са първите практически стъпки, които всяко семейство може да предприеме, ако дори само обмисля преминаване към домашно образование?

Четене. Всичко започва със сериозно четене и изучаване на темата: как се изгражда систематична методология за цялостно образование (от раждането до завършване на гимназиално образование), какви ресурси могат да се използват, какви системи за домашно образование има на пазара, какви са познатите практики за образование в дома.

Втората стъпка е сериозен разговор между родителите за тежестта на отговорностите в образователния процес. Всеки трябва да поеме своята част от процеса и да разбира, че това е за дълъг период от време. Пренареждат се приоритети, прави се план, правят се и жертви, за да се посветим на децата си, а не на собственото си его или комфорт.

Третата стъпка е свързана с черпене на опит от семейства, които са минали пътя на домашното образование или са напреднали в него. Срещи, разговори, обмяна на идеи и ресурси, ценни съвети — това могат да ви дадат опитните в начинанието семейства.

Четвърто, не подценявайте каквито и да е семинари, конференции и срещи, организирани от домашно образоващи семейства. Общувайте и търсете връзка с по-широк кръг домашни образователи. Обикновено на по-големите събития се срещате с множество семейства, които иначе не бихте могли да обиколите за една година. Тези срещи са изключително полезни и насърчителни, така че не ги пропускайте.

Пето, не се сравнявайте с други домашно образоващи семейства. Вие имате собствен път, децата ви са уникални, а не изливани в матрица. Не се впечатлявайте от успеха на едни или провала на други родители — важното е да знаете какви са вашите цели и да ги преследвате. Поставете си реални и изпълними цели — тогава ще има винаги удовлетворение от постигнатия резултат. После вдигнете нивото — така се учи.

---

4️⃣ Какво препоръчвате на родителите относно създаването на ежедневен ритъм и дисциплина в учебния процес у дома, така че да не изпаднат в хаос?

Вероятно всички имаме изградени лоши навици, които се преодоляват трудно, но знаете ли — колкото и невероятно да ви се струва, всички живеем в подреден свят. Сутрин изгрява слънцето, вечер свети луна, сезоните се сменят, а годините текат с равен темп — това е подреденост. Ако не се съобразяваме с реда в творението, пилеем най-ценния си ресурс — времето, а животът ни ще изтече по улиците на това време, оставяйки след себе си гола нишка, която ще бъде изпредена от вретеното на забравата — това би било жалко, нали!? Ето затова е добре да положим максимални усилия, за да оставим нещо подир себе си — пък било то и няколко добре възпитани и обучени за живота деца. Това всъщност не е никак малко.

По отношение на реда и дисциплината в учебния процес със съпругата ми сме следвали винаги една важна за нас максима: бъдещето определя настоящето. Обяснявам: ако имаме ясна цел в бъдещето, която желаем да постигнем, трябва да работим в настоящето така, че всеки ден да се приближаваме към поставената цел. Целите са винаги срочни — близки, средносрочни и дългосрочни. Когато имаме ясно разписани тези цели, няма как да не работим дисциплинирано за тяхното реализиране. Ако не го правите, ще се разочаровате от живота си. Само не си мислете, че е възможно да живеете без цел — това е илюзия. Винаги има цел. Разбира се, вашата неизговорена цел може да е: да стигнете до никъде. Дори и така да е — ще стигнете точно там: никъде. Но винаги има цел.

Иначе хаотични моменти може да има и докато преследвате целите си. Това понякога се дължи на умора, объркване или по-сериозни трудности, но винаги има решение. Стойте в курса, който сте избрали, и не се отклонявайте от него. Трудностите идват в живота не за да се отчайваме, а за да ги преодоляваме. Пък и ще има какво да разказвате след време на внуците — каква насърчителна мисъл, нали?

---

5️⃣ Какво място заема физическото здраве и връзката с природата в процеса на домашното обучение? Има ли място за традиции, билки, грижа за земята?

Всичко, което изброявате, трябва да се възпитава у децата от най-ранна детска възраст. Първо — телата ни са важен ресурс и здравето ни, в крайна сметка, е от изключителна важност, за да можем да постигнем поставените цели, за които говорихме. Безотговорното отношение към здравето ни е предпоставка за провал. Затова и децата, учащи у дома, винаги имат ред физически активности, които да поддържат тонуса и работоспособността. Дали децата ще спортуват, ще работят физическа работа според възможностите им — а най-добре и двете — е важна част от цялостното им образование.

Грижата за света около нас е грижа за самите нас. Ако не полагаме нужните усилия да живеем в чиста околна среда, не виждам как бихме могли да се грижим пълноценно за здравето си. В този ред на мисли — отварата от билки е традиция, която предците ни са използвали именно с цел да подсилват защитните сили на организма си, да са работоспособни и в кондиция. Стотиците билки, растящи в България, са едно от богатствата на Родината ни. Трябва не само да се възползваме от тях, но и да ги опазим за поколенията. Няма нищо по-добро от поддържането на физическото ни здраве чрез различни билки.

---

6️⃣ Може ли домашното обучение да бъде успешно в семейства, където родителите работят на пълен работен ден? Какви са вариантите за тях?

Може. Има безброй доказателства за успешни домашни ученици, чиито родители работят. Тук обаче има условие, което не е трудно изпълнимо в днешно време — поне един от родителите трябва да работи от вкъщи. Постоянният образователен процес у дома изисква наблюдение.

Когато аз и съпругата ми решихме да образоваме децата си у дома, и двамата работехме извън дома на пълен работен ден. Но след като решението бе взето, бавно и устремено пренаредихме приоритетите си, за да можем да се посветим на децата си.

Както виждате, става въпрос за цели и приоритети. Ако цел и приоритет е нашата кариера, нашата професионална реализация — за сметка на децата — то тогава, казвам го директно, ще постъпим егоистично и ще пренебрегнем децата си. Ако приоритет са децата ни и тяхното цялостно развитие, ще направим нужните жертви като семейство, за да организираме живота си по начин, който съответства на целта. Със съпругата си го сторихме — значи всеки би могъл да го направи.

---

7️⃣ Как виждате бъдещето на домашното образование в България и каква роля ще играе то в здравето и възпитанието на децата?

Бъдещето на домашното образование в България ще е каквото е настоящето и каквото е било миналото му. Винаги ще има родители, които се посвещават на децата си и отдават нужните години за изграждането на истински личности — хора с непоклатими ценности, които сами могат да ги защитават, хора с ясни цели и план за живота.

Всичко това е предпоставка за добро физическо и психическо здраве, защото когато човек има цел в живота, се грижи да е в цялостно добро здраве, за да я постигне. Когато човек е възпитан да е добър апологет на етичната и морална основа, изградена в семейството, няма да се поддаде на всички негативни влияния, които се конкурират за вниманието му.

Колкото повече родители осъзнаят своята роля като хора, които изграждат личности, толкова повече родители ще осъзнаят, че те всъщност са хората, които променят света.