“Устойчиво строителство с душа”
1️⃣ Какво ви подтикна да се насочите към строителството с естествени материали и кога за първи път усетихте, че това не е просто занаят, а мисия?
За първи път се срещнах с естествените материали и работата с тях, когато реших да си построя дом. Тъй като имах ограничени финансови ресурси, реших, че ще заложа повече на мой труд и на помощ от приятели, и по-малко ще разчитам на външни майстори, на които да плащам. Една от причините, които ме привлякоха, е, че една такава къща би могла да бъде наистина евтина. Всъщност, евтини биха могли да бъдат материалите, които са използвани за тази къща. Ако човек има свободно време, му препоръчвам сам да си построи къщата, защото ще има контрол върху качеството на процесите и материалите, използвани за строежа на къщата. А удоволствието да си направиш дом сам, е наистина — за тези, които обичат да правят неща с ръцете си — неописуемо. При строежа на къщата ми помогнаха приятели, впоследствие им върнах услугата. Така решихме, че можем да помагаме със знания и умения на тези, които също биха искали такъв дом.
Не мисля, че това е моя мисия — да се опитвам да популяризирам и рекламирам строителството с естествени материали. Не мисля, че има нужда от популяризиране. За мен е напълно достатъчно на хората, които се интересуват от него, да им се окаже съответната помощ.
2️⃣ Кои са основните разлики между домовете, построени с „живи“ материали, и тези, изградени по конвенционален начин? Как тези разлики се усещат в ежедневието на човека? Какви материали използвате в строителството и защо вярвате, че те са по-добри както за човешкото здраве, така и за природата? Смятате ли, че домът оказва влияние върху здравето, съня и психиката на хората, които живеят в него? Можете ли да споделите примери от опита си?
Много са разликите. Може би това, което на мен веднага ми резонираше, е удоволствието от работата — усещането, докато работиш с тези материали. Много е приятно да работиш с глината, например — в края на деня просто си изплакваш ръцете и те са чисти и гладки. Ароматът на дървото. Така че — работата с материалите от една страна, а от друга — микроклиматът в една такава къща, за който ще разкажем по-долу. Една къща може да бъде направена дори само със слама, дърво, камък и глина (покривното покритие — отделно). Те могат да бъдат взети много често от разстояние 10–20 км от мястото на строежа, което пести много средства за транспорт, първо, и второ: сами по себе си не са скъпи материали. Да не пропускаме и ползите от спестени ресурси за производство и транспорт на материалите от конвенционалното строителство.
Последните десетилетия, може би няма и столетие, има един бум и една промяна на начина на строителство, който е доста удачен за градска среда, но не е най-здравословното място за живеене — една „запечатана“ сграда. Това е голям проблем: често се използват топлоизолации, които трябва да бъдат измазани с много добре запазващи от влага и дъжд мазилки и финиши, които много често просто блокират свободното движение на въздуха. А след като няма такова, трябва да се създава изкуствено движение на въздух и контрол на влагата, което е свързано с допълнителни средства, а ако системата не сработи поради различни причини, следва мухъл, влошено качество на въздуха, а оттам и на здравето.
При една добре проектирана къща с естествени материали имаме преимуществото на „дишащи“ стени, които отвеждат излишната влага навън по естествен начин, създавайки неповторимо чувство за уют, което трудно може да се опише. За това помагат твърде много ефектът и свойствата на глината, за която ще разкажем по-долу.
Миналата година с мен се свърза младо семейство с две малки деца, които бяха развили алергии. Те не им позволяваха да спят спокойно в помещенията, които са изработени от конвенционални материали (предполагам — алергии към различни петролни и химически продукти, които са навсякъде — от грундове за основи, през добавки и пластификатори в мазилки, алуминий в боите, покритието на ламинирания паркет…). Те се бяха принудили да търсят алтернативни материали, които да позволят спокойната почивка на децата им. Тук глината по стените, глинената или варова боя, естественото дърво на пода са от голяма помощ.
5️⃣ Какви са най-честите заблуди или предразсъдъци, които хората имат относно строителството с естествени материали – и как отговаряте на тях?
Понеже използваме пресована слама за изолация (която е една от най-ефективните изолации всъщност – 40 см стена от пресована слама), хората може би си казват: „Това нещо дали е стабилно, сламата няма ли да изгори?“.
Цялата система е горе-долу следната: има предварително направени панели във фабрика от дърво и слама. Панелът представлява здрав дървен „кафез“, изпълнен със слама, която е пресована с точно определена плътност, така че да има най-добро отношение на топлоизолационност и на негоримост. Колкото повече се пресова сламата, толкова по-негорима е, и толкова по-малко изолира; оптималното число е около 110 кг на кубичен метър. На тази плътност сламата има много добри изолационни качества.
При опит да бъде подпалена се установява, че тя започва да гори отвън, но впоследствие не продължава от само себе си да го прави — става едно тлеене, едно пушене, но няма изгаряне, тъй като няма кислород вътре в самия панел. Самото дърво е по-горимо от сламата, така че дървото е много по-опасен материал от противопожарна гледна точка, отколкото самата слама. Но дървото може да бъде третирано, за да бъде по-трудногоримо и т.н.
Панелите се сглобяват на място — за няколко дни стените са готови. Така са проектирани, че дървеният материал в тях изгражда носещата конструкция след сглобяването им. След това се защитават от дъжд временно с мембрана. Прави се покрив, след което — вентилируема фасада или варова мазилка. Вътрешните стени се измазват с глина. Когато сламата е измазана с глина, е още по-добре защитена от огън. Глината има качеството да поема излишната влага от помещението, да я предава на сламата, и оттам влагата да бъде изведена навън от къщата. Глината поема излишната влага от помещението, а когато в помещението се запали печка или се включи климатик и влажността падне, ако има излишна влага в глината, тя започва да я отдава в помещението. По този начин става едно естествено коригиране на влажността в помещението. Така че в къща от слама, с добре направена фасада, със стени, измазани отвътре с глина, е почти невъзможно да има мухъл.
Има и вариант да се изгради дървена носеща конструкция и сламата да се пресова на място. Плюсът е ниската стойност на сламата, минусът е трудоемкостта на процеса.
6️⃣ Вярвате ли, че домът може да бъде „лечебно пространство“? Какво трябва да присъства в него, за да подкрепя баланса, уюта и здравето на човека?
Моето разбиране за дом е, че той трябва да вреди възможно най-малко на човека. Един модерен дом много често не е такова пространство — което не вреди — оттам няма как да си здрав.
Според мен, идеалният дом е разположен в хубава местност, която харесва на хората, които ще живеят в него. Къщата трябва да е в двор, който е подреден според вкуса на живущите (по възможност — зеленчукова и овощна градина, различни треви и билки, без безполезен райграс). Едно такова пространство, в което се прекарва повече време на открито, може да бъде лечебно.
Накратко ще спомена електромагнитните полета, wi-fi и LED осветителните елементи. Това са неща, които влияят негативно на почивката и спането. За всичко има решения, стига човек да осъзнава проблема.
7️⃣ Какъв съвет бихте дали на хората, които се чувстват притиснати от бетонните кутии и искат да се свържат отново с природата – с първичната си нужда от дом, който диша и ги разбира?
Моят съвет към хората, които не се чувстват добре в домовете си, е просто да вземат решение да променят нещо и да започнат от най-малкото, на което са способни. Ако не се чувстват добре в апартамента, в който живеят, първото нещо е да започнат да си мислят и да търсят къде биха били по-щастливи да живеят. Това го казвам от личен опит. Като намериш място и социалната среда, които те правят щастлив, и вземеш твърдо решение за посоката, в която ще вървиш — най-трудното е направено. Останалото са приятни трудности и подробности.
Автор © Петър Андреев
